Оказва се, че не само аз, но и много други работещи в Германия българи не знаят, че могат с помощта на европейският формуляр Е104 да изчистват задълженията към българската здравноосигурителна система и да бъдат с непрекъснат здравен статус.
Как става това? След обаждане по телефона, немската здравна каса Ви изпраща този формуляр на немският Ви адрес. Във формуляра пише, че от една определена дата плащате здравни осигуровки в Германия и кой Ви е работодател. В България отивате в НАП по местоживеене и при условие, че не сте окончателно отписан от българската здравна система, там Ви издават документ, че имате към датата посочена във формуляра непрекъснат здравен статус. Той си е валиден 3 месеца. Неудобството е, че след като изтекат, трябва отново да им носите същия формуляр, ако искате пак да отидете на лекар или зъболекар. Е 104 е европейски формуляр, който не се превежда на български. От сайта на НАП може да се изтегли и българският вариант в случай, че чиновниците имат проблеми с немския текст.
С една допълнителна молба за прихващане на суми ще Ви бъдат възстановени сумите, които Ви се дублират, ако сте плащали успоредно в Германия и в България.
петък, декември 12, 2014
събота, ноември 22, 2014
За Ян Бибиян от Карлсруе или новото дружество за българска култура Ян Бибиян
Съвсем по същество за Ян Бибиян от Карлсруе ще прочете и разбере всеки, който се интересува на новата ни страница www.jan-bibian.de
Тук пиша за мотивацията и за смисъла, който влагам от себе си в този проект; за благодарността към всички Янбибиянци.
Аз съм против повърхностното, а знанието на майчиния език и култура, където и да се живее, каквито и цветове паспорти да сме прибрали в шкафа, е начин да сме по-широки и по-дълбоки. Българският е една символична врата, която, оставайки отворена чрез родителите, ще даде един ден свободата на децата, както да творят на този език, така и активно да го сътворяват.
Много от нас споделят това вътрешно разбиране, иначе нямаше да се отворят вратите за десетките деца и семейства, нямаше всеки да помага, да организира, да споделя опит; нямаше майките да оставят зад себе си многобройни работни дни и да продължават със същия хъс. Много хора се питат, дали българите в чужбина си помагат? Бих отговорила, че си помагат в това, да продължат да бъдат българи. В този процес са се включили в действителност родители и приятели, чиито националности са толкова много, че просто бих казала европейци, както и местни институции, които допринасят за това, да продължават българите да бъдат българи.
И вече две години и малко отгоре, Ян Бибиян е със своите приятели, защото си е спомнил кой е и какво има смисъл за него. Както литературният Ян нямаше как да се справи с предизвикателствата на световете без приятелите си, така също и карлсруйският ни събра.
Този пост свършва с радостта да съм част от изграждането на едно културно пространство, в което речта и книгите ни, празниците и танците ни, азбуката и будителите ни са споделени помежду ни и със света около нас. Пространство, в което децата имат възможност да развиват в себе си това, което така или иначе е техен скрит потенциал и може да бъде намерена част от пъзела на тяхната идентичност.
Връзка към сайта на новото българско училище - ТУК!
Тук пиша за мотивацията и за смисъла, който влагам от себе си в този проект; за благодарността към всички Янбибиянци.
Аз съм против повърхностното, а знанието на майчиния език и култура, където и да се живее, каквито и цветове паспорти да сме прибрали в шкафа, е начин да сме по-широки и по-дълбоки. Българският е една символична врата, която, оставайки отворена чрез родителите, ще даде един ден свободата на децата, както да творят на този език, така и активно да го сътворяват.
Много от нас споделят това вътрешно разбиране, иначе нямаше да се отворят вратите за десетките деца и семейства, нямаше всеки да помага, да организира, да споделя опит; нямаше майките да оставят зад себе си многобройни работни дни и да продължават със същия хъс. Много хора се питат, дали българите в чужбина си помагат? Бих отговорила, че си помагат в това, да продължат да бъдат българи. В този процес са се включили в действителност родители и приятели, чиито националности са толкова много, че просто бих казала европейци, както и местни институции, които допринасят за това, да продължават българите да бъдат българи.
И вече две години и малко отгоре, Ян Бибиян е със своите приятели, защото си е спомнил кой е и какво има смисъл за него. Както литературният Ян нямаше как да се справи с предизвикателствата на световете без приятелите си, така също и карлсруйският ни събра.
Този пост свършва с радостта да съм част от изграждането на едно културно пространство, в което речта и книгите ни, празниците и танците ни, азбуката и будителите ни са споделени помежду ни и със света около нас. Пространство, в което децата имат възможност да развиват в себе си това, което така или иначе е техен скрит потенциал и може да бъде намерена част от пъзела на тяхната идентичност.
Връзка към сайта на новото българско училище - ТУК!
сряда, ноември 12, 2014
с дете на детска градина в Германия. коя е добрата детска градина?
Питат ме често какво представлява детската градина в Германия, но сега ще разберете защо не може да се даде еднозначен отговор. Наблюденията ми са основно от държавни и католически детски градини в гр. Карлсуе и региона му.
В поста пиша предимно за видовете детски градини и разликите с България, както и въпроса за научаването на немски език, без да се занимавам с въпроса как да се кандидатства за детска градина, кога да се кандидатства и какво се прави при отказ.
Трябва да започна с една голяма разлика с българската детска градина, която е важна за всеки български родител:
В Германия децата са само 3 години в детска градина. Третата година (когато са на 5-6 години) се води предучилищна година. Тогава се правят тестове за училищна готовност. Децата тръгват в т.нар. първи клас година по-рано, отколкото е обичайно за България. В немския първи клас се учат предимно печатните букви и малко четене, има много рисуване и оцветяване. Т.е. за мен това отговаря като учебно съдържание и материал на българската четвърта група.
Моментът, в който много родители започват да се притесняват е, когато детето е станало предучилищна група и все още не знае добре немски език. Много детски градини препоръчват да се изчака още една година в т.нар. подготвителен клас в училище преди официалния първи клас. Това е на база на наблюдения, на препоръка от началната учителка, която провежда редовно часове с децата от предучилищната група и на задължителните прегледи при лекар. В случай на колебания и разногласия е добре да се потърсят колкото се може повече компетентни мнения. Ако е само въпрос на език, тогава смятам, че детето ще се справи и в нормален първи клас с ваша помощ. Не отхвърляйте предложена помощ от логопед или от допълнителни занимания по немски. Има детски градини, които работят по проекти и имат специалисти, които идват почасово при тях. Децата учат ситуативно и между четвъртата и петата година по принцип имат огромен капацитет за научаване на думи. Даже вкъщи да се говори само на майчин език различен от немски, една добра полудневна детска градина може да го подготви много добре за училище. Ако немският му е съвсем непознат език, дайте си 6 месеца на себе си и на детето. Някои деца имат нужда от това време, за да наблюдават и възприемат, други говорят на своя си език и после превключват на немски.
И така за немската детска градина - възможни комбинации от следните 6 основни положения
1. отворена концепция - стаите са отворени, децата могат да обикалят различните творчески ъгли (ателие, ролеви игри, строителство, къща и готварски кът, театър и т.н.). Възпитателките подготвят занимания и всеки, който желае се присъединява. Много често всеки възпитател си има любимо помещение, в което предлага различни занимания. Има и вариант да се сменят, за да не им става скучно.
2. затворена концепция - за нас традиционно всяка група си има стая. На двора са всички заедно. Възпитателката си отговаря за нейната група и си работи с нейните деца.
В Германия има разногласия, кой от двата варианта е за предпочитане. Желателно е да разпитате предварително как работи градината, ако за вас има значение.
3. смесени по възраст групи - в една група от 23 деца има деца от 3 до 6 години. Малките се учат от по-големите. Големите поемат отговорност и помагат. Една опитна възпитателка може да постигне много добри резултати с такава група.
4. групите са разделени по възраст - за нас традиционно. Всеки учител си знае какво да предложи според възрастта.
5. полудневна детска градина - в полудневната най-често не се включва опция за топло ядене, носят си от вкъщи каквото има. Родителите се съобразяват често с предпочитания за здравословно хранене, ден за зърнена закуска - всички носят нещо допълнително за всички, ден на плодовете, на зеленчуците и т.н. Учителите се опитват да се съобразяват с религиозните и културни особености.
6. целодневна - в целодневната детска градина (или група - може да е само една от групите такава, а другите да са полудневни) се предлага меню, като цената на месец се увеличава почти двойно. В този случай възпитателите работят задължително на смени. Ако в градината има персонал на непълно работно време, тогава схемата на смените е доста усложнена, но почти винаги централното време е покрито от две възпитателки в група.
Напоследък се отпускат повече пари за детски градини и се увеличава броя на целодневните.
Има детски градини към големите фирми, но за тях не мога да кажа нищо. Въпреки че горе споменах и наблюдения от католически детски градини, това не означава, че те не приемат и деца от други религии. И тук има разлики.
Родителите като цяло са по-ангажирани с дейността в детската градина в сравнение с България. От тях се изисква инициативност, помощ за празниците, включване с идеи в ежедневието. Родителските съвети са наистина активни. Мнението на родителите се цени. Възпитателите отделят време и се радват на контакт с родителите. Организират се периодично родителски кафенета. И тук има родители, които се интересуват и имат време и такива, които не желаят или нямат възможност. От страна на детската градина, обаче има много повече инициативи за контакт с родителите в сравнение с България.
Възпитателите са два вида Erzieher/in und Kinderpfleger/in - първата група могат да бъдат ръководители на групата и имат малко повече административни задължения и занимавки с практиканти, вторите са освободени от това и печелят по-малко. В ежедневието на децата разлика не може да се направи. Повечето домакинска работа се извършва от самите възпитателки. В целодневната детска градина има домакин, който донякъде поема кухненската работа, но не изцяло. Директорката има още повече административни функции и е доста по-малко при децата, а понякога изобщо няма часове с тях. Като цяло възпитателите имат т.нар. аусбилдунг, който е четиригодишен и започва след 9 или 10 клас, но е еквивалентен на нещо като средно специално или полувисше. Не е бакалавър. Затова и заплащането не отговаря на едно учителско заплащане, макар че като труд не е по-малко значим.
Както виждате разнообразието е голямо и аз само скицирах общите положения. Дано поне ви бъде полезно, за да знаете какво да питате, какво да търсите.
В поста пиша предимно за видовете детски градини и разликите с България, както и въпроса за научаването на немски език, без да се занимавам с въпроса как да се кандидатства за детска градина, кога да се кандидатства и какво се прави при отказ.
Трябва да започна с една голяма разлика с българската детска градина, която е важна за всеки български родител:
В Германия децата са само 3 години в детска градина. Третата година (когато са на 5-6 години) се води предучилищна година. Тогава се правят тестове за училищна готовност. Децата тръгват в т.нар. първи клас година по-рано, отколкото е обичайно за България. В немския първи клас се учат предимно печатните букви и малко четене, има много рисуване и оцветяване. Т.е. за мен това отговаря като учебно съдържание и материал на българската четвърта група.
Моментът, в който много родители започват да се притесняват е, когато детето е станало предучилищна група и все още не знае добре немски език. Много детски градини препоръчват да се изчака още една година в т.нар. подготвителен клас в училище преди официалния първи клас. Това е на база на наблюдения, на препоръка от началната учителка, която провежда редовно часове с децата от предучилищната група и на задължителните прегледи при лекар. В случай на колебания и разногласия е добре да се потърсят колкото се може повече компетентни мнения. Ако е само въпрос на език, тогава смятам, че детето ще се справи и в нормален първи клас с ваша помощ. Не отхвърляйте предложена помощ от логопед или от допълнителни занимания по немски. Има детски градини, които работят по проекти и имат специалисти, които идват почасово при тях. Децата учат ситуативно и между четвъртата и петата година по принцип имат огромен капацитет за научаване на думи. Даже вкъщи да се говори само на майчин език различен от немски, една добра полудневна детска градина може да го подготви много добре за училище. Ако немският му е съвсем непознат език, дайте си 6 месеца на себе си и на детето. Някои деца имат нужда от това време, за да наблюдават и възприемат, други говорят на своя си език и после превключват на немски.
И така за немската детска градина - възможни комбинации от следните 6 основни положения
1. отворена концепция - стаите са отворени, децата могат да обикалят различните творчески ъгли (ателие, ролеви игри, строителство, къща и готварски кът, театър и т.н.). Възпитателките подготвят занимания и всеки, който желае се присъединява. Много често всеки възпитател си има любимо помещение, в което предлага различни занимания. Има и вариант да се сменят, за да не им става скучно.
2. затворена концепция - за нас традиционно всяка група си има стая. На двора са всички заедно. Възпитателката си отговаря за нейната група и си работи с нейните деца.
В Германия има разногласия, кой от двата варианта е за предпочитане. Желателно е да разпитате предварително как работи градината, ако за вас има значение.
3. смесени по възраст групи - в една група от 23 деца има деца от 3 до 6 години. Малките се учат от по-големите. Големите поемат отговорност и помагат. Една опитна възпитателка може да постигне много добри резултати с такава група.
4. групите са разделени по възраст - за нас традиционно. Всеки учител си знае какво да предложи според възрастта.
5. полудневна детска градина - в полудневната най-често не се включва опция за топло ядене, носят си от вкъщи каквото има. Родителите се съобразяват често с предпочитания за здравословно хранене, ден за зърнена закуска - всички носят нещо допълнително за всички, ден на плодовете, на зеленчуците и т.н. Учителите се опитват да се съобразяват с религиозните и културни особености.
6. целодневна - в целодневната детска градина (или група - може да е само една от групите такава, а другите да са полудневни) се предлага меню, като цената на месец се увеличава почти двойно. В този случай възпитателите работят задължително на смени. Ако в градината има персонал на непълно работно време, тогава схемата на смените е доста усложнена, но почти винаги централното време е покрито от две възпитателки в група.
Напоследък се отпускат повече пари за детски градини и се увеличава броя на целодневните.
Има детски градини към големите фирми, но за тях не мога да кажа нищо. Въпреки че горе споменах и наблюдения от католически детски градини, това не означава, че те не приемат и деца от други религии. И тук има разлики.
Родителите като цяло са по-ангажирани с дейността в детската градина в сравнение с България. От тях се изисква инициативност, помощ за празниците, включване с идеи в ежедневието. Родителските съвети са наистина активни. Мнението на родителите се цени. Възпитателите отделят време и се радват на контакт с родителите. Организират се периодично родителски кафенета. И тук има родители, които се интересуват и имат време и такива, които не желаят или нямат възможност. От страна на детската градина, обаче има много повече инициативи за контакт с родителите в сравнение с България.
Възпитателите са два вида Erzieher/in und Kinderpfleger/in - първата група могат да бъдат ръководители на групата и имат малко повече административни задължения и занимавки с практиканти, вторите са освободени от това и печелят по-малко. В ежедневието на децата разлика не може да се направи. Повечето домакинска работа се извършва от самите възпитателки. В целодневната детска градина има домакин, който донякъде поема кухненската работа, но не изцяло. Директорката има още повече административни функции и е доста по-малко при децата, а понякога изобщо няма часове с тях. Като цяло възпитателите имат т.нар. аусбилдунг, който е четиригодишен и започва след 9 или 10 клас, но е еквивалентен на нещо като средно специално или полувисше. Не е бакалавър. Затова и заплащането не отговаря на едно учителско заплащане, макар че като труд не е по-малко значим.
Както виждате разнообразието е голямо и аз само скицирах общите положения. Дано поне ви бъде полезно, за да знаете какво да питате, какво да търсите.
събота, ноември 01, 2014
Баснята за гъските
Разказаха ми наскоро една басня от Крилов (Тук има линк с оригиналния текст на руски), която много ме накара да се замисля, още повече и заради днешния празник.
Преводът е мой, без претенция за пълнота.
С дълга предълга пръчка подкарвал мъж гъски на пазара, да продава. И честно казано, съвсем нелюбезно се отнасял той към гъшето стадо. Бързал към печалбата в пазарния ден. (А там, където става дума за печалба, не само гъските, и хората разбират.) Но аз човека не виня. Обаче Гъските били на друго мнение и срещайки минувач на пътя, ето как възразявали:
- Къде по-нещастни от нас ще се намерят? Мъжът така ни подмята, отнася се с нас като с прости Гъски. Не разбира този невежа, че е длъжен да се отнася почтително с нас, защото знатният ни род произхожда от тези Гъски, на които Рим дължи спасениетo си: Там даже празник е наречен в тяхна чест!
- А вие с нещо отличени ли сте? - попитал ги минувачът.
- Но, нашите предци...
- Да, зная, и всичко съм прочел, но да видя желая. Вие с какво сте допринесли?
- Но нашите предци са спасили Рим!
- Не го отричам, но какво направихте вие?
- Ние ли? Нищо!
- Тогава, какво добро има у вас? Оставете предците намира: Според делата им са почетени. А вие, приятелчета, сте годни само за печене.
Преводът е мой, без претенция за пълнота.
С дълга предълга пръчка подкарвал мъж гъски на пазара, да продава. И честно казано, съвсем нелюбезно се отнасял той към гъшето стадо. Бързал към печалбата в пазарния ден. (А там, където става дума за печалба, не само гъските, и хората разбират.) Но аз човека не виня. Обаче Гъските били на друго мнение и срещайки минувач на пътя, ето как възразявали:
- Къде по-нещастни от нас ще се намерят? Мъжът така ни подмята, отнася се с нас като с прости Гъски. Не разбира този невежа, че е длъжен да се отнася почтително с нас, защото знатният ни род произхожда от тези Гъски, на които Рим дължи спасениетo си: Там даже празник е наречен в тяхна чест!
- А вие с нещо отличени ли сте? - попитал ги минувачът.
- Но, нашите предци...
- Да, зная, и всичко съм прочел, но да видя желая. Вие с какво сте допринесли?
- Но нашите предци са спасили Рим!
- Не го отричам, но какво направихте вие?
- Ние ли? Нищо!
- Тогава, какво добро има у вас? Оставете предците намира: Според делата им са почетени. А вие, приятелчета, сте годни само за печене.
събота, октомври 11, 2014
понеделник, август 25, 2014
от България у дома накратко
В полет от летище София до Запада днес пътуваха няколко български майки със своите западни деца. В моменти на хленчене и приплакване, както е обичайно за децата в самолет, майките, впечатли ме, до една, ги успокояваха с приблизително следните слова:
- Още малко миличко и се прибираме вкъщи!; - Ей сега каца самолетчето и сме си у нас!; -Това вече не е България, това е Германия, още малко и пристигаме у дома!
И някой ще рече: - Така е то!
- Още малко миличко и се прибираме вкъщи!; - Ей сега каца самолетчето и сме си у нас!; -Това вече не е България, това е Германия, още малко и пристигаме у дома!
И някой ще рече: - Така е то!
Абонамент за:
Публикации (Atom)