прехвърляне на обезщетения за безработица от Германия към България

Забелязвам, че по въпроса за това, дали можем да ползваме заслужените обезщетения за безработица от Германия в България цари известно объркване.  Хората в социалните мрежи се питат един друг, защото работейки в чужбина нямат директен достъп до българските служби.
Темата за прехвърлянето на обезщетения е важна за мобилните граждани и е редно, те да са повече подкрепени от българските институции.

Ще се опитам да разгледам въпроса от страната на мобилен български гражданин, който иска да ползва обезщетението си за безработица в България.
Започвам с принципа от регламент ЕС 883/2004, че периодите на стаж се сумират и взаимно се признават от държавите членки.
Също така добавям, че по същия регламент обезщетенията за безработица не се изнасят от една държава на ЕС в друга без ограничения, за да не се натоварват социалните им системи. В която и посока искате да изнесете едно обезщетение, то получаването му ще бъде ограничено в срок до 3 месеца в новата държава или по преценка на конкретните местни служби - удължени до максимум 6 месеца. Какво означава това за регистрирания в немското бюро труда (става въпрос за обезщетение от първи тип, т.нар. ALGI)? Първо, в Германия той трябва да разбере какво обезщетение и в какъв срок му се полага, като стандартното условие е минимум 1 година заетост - с внасяни вноски за безработица и това през последните 2 години. Според сайта на Agentur für Arbeit, има и изключения при заетост от 6 месеца и то при предварително краткотрайни дейности до 10 седмици и ограничени постъпления. Т.е. това се решава на индивидуален принцип, защото е почти изключено се изпълнят условията (виж на немски kurze Anwartschaftszeit.)

Минимален срок заетост (месеци), при внесени осигуровки за безработица			Право на получаване в месеци
		12				6
		16				8
		20				10
		24				12

Източник: § 147 Abs. 2 SGB III

Таблицата има продължение виж Тук.

Още един важен момент преди да се направи план за заминаване в България е това, че човек трябва 4 седмици да е бил на разположение на немската агенция по заетостта -  die Agentur für Arbeit (по спешни обстоятелства може да се съкрати) и чак тогава може да изнесе останалото обезщетение, но ограничено до 3 месеца както писах горе. Ако се изрази в сума, изнасянето на обезщетението може да се окаже много неизгодно, но от друга страна това е строго индивидуално, защото размерът му е около 60% от нетото, а при родители с деца, за които получават детски пари (Kindergeld) 67% - зависи от данъчната класа. Също така да се има предвид, че ако обезщетението е определено на по-малко от 3 месеца, то няма да се удължи с прехвърлянето.

Следващата стъпка е да се подаде заявление за издаване на PD U2 , portable document U2, който бюрото по труда в България приема. Agentur für Arbeit съветва да го поискате навреме, защото не се издава бързо и може да се наложи да дадете адрес в България, на който да го пратят. По принцип, тези документи са за вътрешна комуникация между институциите, но електронната система не е изцяло разработена, а вътрешната поща пътува през някакви интервали от време. Затова много институции предпочитат да ги дават на гражданите, за да си ги пренесат сами по-бързо. В този У2 пише, кога трябва да се запишете в бюрото по труда в България. Това е в седемдневен срок; какъв е размерът на обезщетението и Вашите права да го получавате в България. (Източник - Merkblatt 20, BA).

Дотук е добре, но се оказва, че има и още една възможност да се получават обезщетения за безработица в България на база на периоди на заетост в друга страна на ЕС. Както писах, периодите се сумират. Затова има възможност човек да се регистрира директно в бюрото по труда в България, като България вземе предвид неговата заетост в Германия и отпусне българското обезщетение за безработица, но с тази разлика, че вземе предвид сумата на заплата от Германия. Малко е сложно, но има разлика, защото тогава сумата се отпуска по българските закони и правила, все едно че е работено в България.
"За лицата, които имат осигурителни периоди по законодателството на другите държави-членки на ЕС паричните обезщетения се изчисляват единствено от дохода на лицето от последната му заетост, независимо че тя би могла да е по-кратка от 24 месеца, които са задължително условие за изчисляване на обезщетенията за безработица на лица, с изцяло положен стаж в България." (НОИ, 2017, с. 11).
В България от 2018 има промяна в правилата за отпускане на безработица. Вижте статия по темата от dariknews.bg.
Този пост не претендира за изчерпателност, а по-скоро за ориентир относно къде и как да си търсим социалните права.
Процедурата по кандидатстване за обезщетения за безработица по българското законодателство е описана в сайта на НОИ, макар че езикът е толкова бюрократичен, че би затруднил и човек с предварителни знания.
Събирайки информацията за този пост, мога да заключа, че сайтът на НОИ трябва да представя процедурите и стъпките на по-ежедневен език и да е структуриран така, че информацията и документите да са лесно откриваеми. В сайта имах трудности да разбера, откъде да започна, ако се върна в България. В момента е изключено човек без предварителни знания да разбере как да изчисли българско обезщетение за безработица, ако трябва да се вземат предвид осигурителни периоди от чужбина. Няколко добре обяснени фиктивни примера биха свършили чудесна работа. Оптимирането на сайта може да спести много натовареност на служителите (обясненията по телефона са разход на време за служителите и разходи на клиентите) и да образова клиентите.